Актуалност и значимост на научната проблематика
Замърсяването със синтетични органични багрила от различни клонове на промишлеността и бита е сериозен екологичен проблем. Само в текстилната индустрия, която се характеризира с изключително висока консумация на водни ресурси, се генерират около един милион тона годишно. За последните 130 години са синтезирани над 2 милиона различни багрила. Трябва да се отбележи, че багрилата са сложни органични съединения и поради технологични изискванията за устойчивост на цвета са трудно разградими или се разпадат до други токсични съединения. Багрилата принадлежат към различни химични групи като трифенилметанови багрила, азо-багрила, фенотиазинови компоненти, феназини, стирилхинолиниеви багрила и други. Структурата им често се състои от множество ароматни фенилни ядра, които се считат за канцерогенни и мутагенни агенти. В противовес на разработването на трайни и качествени багрила, научен интерес представлява и тяхното обезвреждане от отпадни води.
Основни източници на замърсяване с фенол и неговите производни са частичното разграждане на фенокси хербициди; използването на консерванти за дърво; отпадъци от нефтената, коксохимичната и фармацевтичната индустрия; производството на взривни вещества и фенол-формалдехидни смоли и др. Концентрация от 1 ppm фенол във водата е вредна за много видове риби. Токсичните свойства на фенола се изразяват и до намалена плодовитост, намалена преживяемост на младите индивиди и инхибиране на техния растеж. Той се абсорбира както през кожата, така и чрез вдишване през белите дробове. При абсорбиране на умерени количества фенолът се детоксифицира от организма чрез конюгация със сярна и глюкуронова киселина и се екскретира с урината. Високата експозиция на фенол може да бъде фатална за хората, а кърмачетата са свръхчувствителни към фенола. Фенолът е доказан туморен промотор.
Поради изтъкнатите по-горе причини разграждането на фенола и неговите производни представлява сериозен научен интерес от няколко десетилетия.
Подробна оценка на риска от замърсяване с фенол, заедно с източниците на неговите емисии и пределно допустимите концентрации, е направена през 2006 г. в доклад на Европейската комисия.
